Линк към статията⇒

През 2023 г. на българския пазар на труда ще са му необходими над 200 хил. работници и специалисти със знания и умения в различни професионални направления, каза Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

„В България в момента безработицата бележи историческо дъно, никога не сме имали по-малък брой безработни лица. Те са под 150 хил. и това не са истински безработни, защото голямата част от тях не търсят работа, т.е. не са икономически активни. Имаме съответно и рекордни нива на заетостта и от години пазарът на труда усеща дефицит на работна ръка. Имаме голямо количество заявки за свободни позиции и няма персонал, независимо дали с квалификация, или не. Това се отразява и на ръста на възнагражденията, те растат също с рекордни темпове през последната година. Нашата Асоциация проведе също проучване сред 864 малки, средни и големи предприятия и от там  стана ясно, че 30% от работодателите планират да наемат нова работна ръка, но тук въпросът е, дали пазарът на труда ще даде възможност да бъде осигурена такава работна ръка, която да бъде наета. В момента сме в ситуация, в която силната страна са работниците и служителите, има по-голямо търсене на работна сила, отколкото предлагане и тази ситуация ще бъде действаща и през новата година“, обясни той пред БНР.

Според специалисти по кариерно развитие светът има нужда от всякакви хора, които правят най-различни неща. Въпросът обаче е и в това какво ни предлага пазарът на труда в момента. Напоследък търсенето на IT специалисти започва да намалява, показват данните от Агенцията по заетостта в края на 2022 г.

Оттам става ясно, че голяма част от свободните работни места са в индустрията и то основно в преработващата промишленост. Оказва се, че във всички сфери на икономиката предприятията обявяват дефицит на кадри. Сред най-търсените професии са машинни оператори, среден и високо квалифициран технически персонал. Също така продължава да има дефицит на медицински специалисти, медицински сестри и лекари, а също и учители в образователната система. Транспортните фирми за сухоземен, морски и въздушен транспорт също изпитват остра нужда от кадри. Много търсени са хората с икономически специалности, счетоводители, финансисти и т.н.

Според Добрин Иванов това, което показват и данните на НСИ, е, че България е първенец по ръста на средната работна заплата за 2022-ра. Увеличението е над 3 и повече пъти в сравнение със страните от Западна Европа, там заплатите растат много по-бавно. „Това също е следствие от конкурентния на пазар на труда, където се разкриват и нови работни места, но е трудно да се намерят хора за тях“, каза Иванов.

Според него увеличението на минималната работна заплата от 1 януари не е малко. „Тя беше увеличена с почти 10%. Да, исканията на синдикатите и някои от парламентарно представените партии бяха за по-голямо увеличение, но дори към тези 780 лв., когато се добавят задължителните по закон допълнителни начисления за клас прослужено време, заплатата става почти 900 лв., което е над 50% от средната работна заплата. Нашият призив към работещите е, да не очакват държавата или синдикатите да вдигат минималната работна заплата, а да полагат усилия за допълнителна преквалификация, така че да могат да работят по-производително, по-качествено и по-ефективно. В тази връзка тенденцията е да продължава ускореното повишаване на възнагражденията. Това показа и нашата анкета – голяма част от работодателите, макар че са песимисти за икономическия растеж през 2023 г., смятат, че възнагражденията ще продължат да растат с темп около 10% на година”, каза гостът.

Бизнесът обича да работи в спокойна и предвидима среда, но такава благоприятна обстановка не се очаква да се появи скоро. Напротив, нестабилната политическа ситуация у нас създава песимистични нагласи сред работодателите.

Линк към статията⇒

Работната сила се свива, но не за сметка на прилив към неактивните, а по-скоро заради продължаващ спад на населението

През 2022 г. пазарът на труда се възстановява до нивата си отпреди пандемията след преживения ковид шок две години по-рано. Безработицата спада до 4.3% и доближава рекордно ниското ниво от 2019 г., показват данни на НСИ. Заетостта също е в най-добрата си форма за последните две десетилетия. Числата обясняват защо напоследък на работодателите им е все по-трудно да намират служители, а възнагражденията растат с рекордни темпове.

Макар показателите на пръв поглед да чертаят положителна тенденция, под повърхността личат структурните проблеми с човешкия капитал. Като брой хора заетите са по-малко, отколкото през 2019 г., а търсещите работа също намаляват. Така цялостно работната сила се свива, но това не е за сметка на прилив към неактивните, а по-скоро е следствие на продължаващ спад на населението. Общата тенденция пък е, че с годините по-възрастните имат все по-голяма тежест в работната сила. За последните две десетилетия делът на работещите на възраст под 35 години намалява от близо една трета в началото на века до малко над 23% миналата година. Междувременно делът на работещите на над 55-годишна възраст за същия период нараства с около 10 пр. пункта.

Макар показателите на пръв поглед да чертаят положителна тенденция, под повърхността личат структурните проблеми с човешкия капитал. Като брой хора заетите са по-малко, отколкото през 2019 г., а търсещите работа също намаляват. Така цялостно работната сила се свива, но това не е за сметка на прилив към неактивните, а по-скоро е следствие на продължаващ спад на населението. Общата тенденция пък е, че с годините по-възрастните имат все по-голяма тежест в работната сила. За последните две десетилетия делът на работещите на възраст под 35 години намалява от близо една трета в началото на века до малко над 23% миналата година. Междувременно делът на работещите на над 55-годишна възраст за същия период нараства с около 10 пр. пункта.

Линк към статията⇒

44% от младите не планират да търсят професионално развитие в чужбина

44% от студентите не планират да търсят професионално развитие в чужбина, след като завършат своето висше образование, а да се развиват в страната ни.

38% биха работили в друга държава, ако имат тази възможност, и само 9% възнамеряват да заминат в чужбина. Това показва най-новото проучване на ManpowerGroup България „Кариерните очаквания на младите таланти”

Проучването включва отговорите на 351 български студенти, които са учили или все още се обучават в страната и чужбина. То също показва, че по-голямата част от тях (42%) търсят дългосрочна заетост между 3 и 5 години още в началото на кариерния си път и едва 16% смятат, че е нормално да сменят работодателя си в рамките на три години.

„Резултатите от последното ни проучване недвусмислено показват, че отдавна отминаха времената, когато младите хора прескачаха от компания в компания в търсене на перфектния работодател. Днес те имат много повече информация за случващото се на пазара и често предварително начертават кариерния си път, като знаят как, къде и защо искат да се развиват,” коментира Мария Стоева, мениджър екип „Продажби и бизнес развитие” в ManpowerGroup България. „Въпреки това все още има огромна нужда да получат изчерпателно кариерно ориентиране още в училищните си години, за да имат по-голяма яснота за всички възможности за професионална реализация в секторите на настоящето и бъдещето.”

Също така трите най-важни фактора за младите хора, които ги мотивират да изберат нов работодател, са възможностите за кариерно израстване (79%) и придобиване на нови знания (72%), както и добрите междуличностни отношения в екипа (63%). Сред най-маловажните фактори се нареждат допълнителните придобивки, продуктовото портфолио на компанията и възможностите за дистанционна работа и гъвкави работни часове.

„Не е изненадващо, че допълнителните придобивки вече не предизвикват същия мотивационен ефект в кандидатите за работа и служителите, защото с годините се превърнаха в даденост, а и не могат да заместят адекватното месечно заплащане. Те продължават да са високо ценени, стига работодателите да ги комуникират ефективно и да предложат избор на допълнителни придобивки, защото всеки служител има различни нужди и очаквания.”

Как може да получите студентски кредит

В допълнение младите таланти очакват от бъдещите си лидери най-вече да умеят да дават конструктивна обратна връзка за резултата от работата им (81%), да организират ефективно всички работни дейности (75%) и да мотивират членовете на екипа (73%).

Една от най-горещите тенденции в управлението на човешкия капитал – геймификацията, също се очертава като важен елемент от работодателската марка: над половината от респондентите смятат, че геймифицираният процес на подбор и геймифицираните обучения са по-ефективни, по-интересни и по-ангажиращи в сравнение с традиционните методи.

„Новото модерно, или геймификацията на познати HR процеси, вече е част от работодателския бранд на всяка организация, която иска да привлече младото поколение. Подобни методи на подбор и организиране на работни процеси биха помогнали на всяка компания да привлече и ангажира млади таланти в екипите си,” добави Мария Стоев.